четвъртък, 28 май 2015 г.

Авторката Сторми Омартиан за книгата си "Силата на жената в молитва" - интервю


В книгата си "Силата на жената в молитва" (българското издание вижте ТУК) говорите за този период от живота си, когато всъщност сте била в процеса на писане на нова християнска книга за молитвата, но същевременно сте се чувствала толкова отдалечена от Господ. Била сте доста заета. Чувствала сте се преуморена. Много жени са в тази ситуация, особено вярващи християнки.

СТОРМИ: Да, знам. Лесно е да се поставиш в такава ситуация. Написах книгата „Силата на жената в молитва,“ (българското издание ТУК) защото жените толкова лесно се изтощават като вършат много неща едновреммено. Жените, повече от мъжете, се раздават в много различни посоки. Мъжете са доста фокусирани. Те се концентрират в едно нещо, захващат се с него и го завършват до край. Жените се занимават с двадесет неща едновременно. Мисля, че е така, защото Бог дава на жената ролята на майка и тя трябва да отговори на нуждите на много деца едновременно. Трябва е в състояние да бди над всички тях и да знае си къде се намира всяко едно от тях в даден момент. 

Мисля, че това е нормално. Едновременно успяваме да мислим за работата си, за взаимоотношенията си, за семействата си, за чувствата си, какво трябва да правим, как е косата ни днес. И когато едно от тези неща не е наред, всичко останало също ни се струва пълен провал. Това беше още една от причините да напиша книгата, за да могат жените да се молят, да се фокусират в момента само върху една област от живота си и наистина да я покрият с молитва.
Понякога сме изморени и дори изтощени. Аз самата съм изпадала в подобни състояния. Била съм болна. Имала съм две операции една след друга, които едва не ме довършиха. Бях на края на силите си и почти се простих с живота. Апандиситът ми се спука. Дълго време лекарите не можеха да разберат какво е състоянието ми, така че почти бях на ръба да се разделя с живота си. Правеха ми всякакви изследвания и всички показатели сочеха, че съм „здрава като 100-килограмов шофьор на камион.“ Точно това ми казваха лекарите през цялото време. А аз не разбирах какво се случва с мен.

После, след операциите, не можех да чета Библията. Бях натъпкана с лекарства и умът ми беше замъглен. Беше ми трудно да чета. Дори не можех да се фокусирам. Едва виждах, даже и с очила. Единствено можех да поемам Словото от Библията, ако някой друг ми четеше. Това обаче се случваше само от време на време. Беше ми много трудно. На църква не можах да отида цели пет месеца. Когато се прибрах вкъщи, за мене започна да се грижи медицински персонал. Не можех да вървя на дълги разстояния, затова нямаше как да отида на църква. Не можех да се изкачвам по стълбите. 

Цели пет месеца без църква – а човек се нуждае от общата молитва и общото хваление. Вкъщи си пусках аудио Библия, но така Словото не проникваше до съзнанието ми. Когато сама четеш Библията, можеш да подчертаеш нещо и да се замислиш върху значението на съответния стих. Но в такова състояние аз не успявах да го правя. Един ден се събудих и се почувствах толкова празна. Беше просто ужасно. Имах нужда да усетя Божието присъствие по един мощен и преобразяващ начин. Чак когато успях да стана, да се движа и постепенно да изхвърля обезболяващите от системата си, мозъкът ми започна да се изчиства, а аз  - да влизам във форма.

Разбрах, че не съм единствената, която се чувства по подобен начин. Аз съм една средностатистическа жена и всичко човешко ми е присъщо. Нещата, които изживявам, са познати на повечето хора. Мислех си: "Ако аз се нуждая от такова насърчение, сигурна съм, че още много други жени също ще имат полза от него и ще го приложат." Ето затова написах книгата.

Тя е както за мен, така и за останалите жени – да успеем да се фокусираме в молитва. Ние често очакваме хората около нас да задоволят нуждите и потребностите ни, а те просто не са в състояние. И най-вече мъжете в живота ни – нашите бащи, братя, съпрузи, приятели, пастори, шефове. Те не могат да го направят. Само Бог може. Само Бог може да отговори на всички наши очаквания.

Какъв отзвук получихте и продължавате да получавате след написването на книгата „Силата на жената в молитва“? (за поръчки на българското издание ТУК)
СТОРМИ: Отзивите бяха невероятни. Толкова съм развълнувана да видя колко много жени използват книгата, за да разширят познанията си по Библията. Написала съм също и ръководство по молитва, придружено с учебен план, които са допълнение към книгата. Обичам да чувам отзвука на хора, които се присъединяват към някоя молитвена група – независимо дали е домашна или църковна. Това е един добър и силно ефективен начин да се усвои тази материя и същевременно е добре да можеш да споделиш какво се случва в живота ти – нещо като група, пред която си правиш равносметка за напредъка, който си постигнал.

Друга причина, поради която тези книги са полезни, е, че човек не може винаги да се сеща за всичко, което е важно да се засегне по време на молитва. Някой може да попита: „Молитвата, писана от друг човек, важи ли за мен?“ Аз бих отговорила: „А смяташ ли, че песента, която пееш по време на хваление, и която също е писана от някой друг, се отнася за теб?“ Ако вярвате, че Бог отговаря на молитви, то всяка една част е важна и има сила, когато я произнасяте като лична молитва. Искам да предизвикам хората да развият молитвения си живот, а този метод е добро начало. Казваш тази молитва и с това покриваш определена област от живота си. Аз самата също използвам тези молитви.

Това е интересно. Вие също четете своите собствени молитвени книги?
СТОРМИ: Да, така е. Например, използвам книгите „Съпругата в молитва“[i] и „Родителя в молитва,“[ii] за да повтарям тези молитви, защото често не успявам да се сетя за всички аспекти от живота на децата си или съпруга си. Ние имаме навика да се молим за това, което е спешно. Трудно се сещаме за други начини да покрием живота си с молитва.

Не мога да не ви попитам - колко време се молите всяка сутрин? Имате ли си някакъв стандарт, който спазвате - например час или два?
СТОРМИ: Нямам. Всеки път, когато съм се опитвала да са вмъкна в рамки относно времетраенето на молитвата, не успявам. Иска ми се да можех да го направя. Иска ми се да водех такъв начин на живот, че да можех да кажа: "Не отваряйте вратата. Никой да не ми се обажда." Но не мисля, че мога да остана насаме вкъщи, необезпокоявана от никой за повече от 15 минути. Това е всъщност прекалено дълго време. В действителност не искам да откъсвам никого от ежедневието си - нито децата си, нито съпруга си. Така че, първото нещо, което правя, когато се събудя - а това го научих от пастора си, Джак Хейфорт - е да коленича незабавно. Имам и специален стол, на който също сядам да се моля понякога.

А молитвата се състои в това да кажа: "Господи, посвещавам този ден на Теб. Благодаря Ти, че Ти си моя Небесен Баща." Прославям Го за определени неща. Хваля Го за това, което е нужно Той да бъде за мен през този ден или е бил през предния ден: "Благодаря Ти, Боже, че Ти си моя Източник на всички блага. Благодаря Ти, че Ти си моя Лечител. Благодаря Ти, че Ти си моя Избавител. Благодаря Ти, че Ти си моята мъдрост. Господи, оставям този ден на Теб. Само се моля Ти да бъдеш до мен при всяка стъпка, която правя и всичко, което правя да бъде за Твоя слава, а не да те злепоставя."

После продължавам да се моля през целия ден. Ако имам време, мога да прекарам повече време с Него и тогава се задълбочавам в Словото. [...] И също се моля за страната ни. Това е задължително.

Особено сега.

СТОРМИ: Повече от всякога. Много често се будя през нощта и се моля. Ако не мога да спя, или чета Библията, или се моля. Ако наистина не мога да заспя, чета Библията и се моля. Понякога прекарвам молитвеното си време по този начин.

Аз не се моля да се събудя 
в 5 часа сутринта, за да се моля за нещо. Но някои хора го правят.
СТОРМИ: Това също не е молята молитва! (смее се).

Ако има само едно нещо, за което една жена да се моли, какво би било то?
СТОРМИ: Това е добър въпрос. Никой не ме е питал подобно нещо преди. Просто да бъдете близо до Бог. Това е моята главна молитва. Аз виждам себе си как прегръщам Исус, с белите роби и всичко останало, как го обгръщам с ръце и казвам: " Господи, искам да бъда близо до Теб. Просто нека да чуя гласа Ти. Нека да чуя сърцето Ти. Нека да вървя близо до Теб. Само ме дръж на пътеката." Мисля, че ако се молите по този начин и това е викът на сърцето ви, Той ще ви води. Там започва всичко - с една лична връзка с Бог Това е първа глава. Можете да започнете оттам. Ако никога не прехвърлите тази глава, въпреки всичко ще вървите във вярната посока.

Бихте ли добавили към вашата поредица от книги и още една - "Силата на мъжа в молитва"?

СТОРМИ: Хората са ме питали за това. А аз продължава да си мисля, че тази книга трябва да бъде написана от мъж. Не знам. Не мислех, че ще напиша " Силата на съпруга в молитва," но много мъже ме молеха да я напиша. Наистина бях изненадана. После си помислих, че мога да го направя, защото можех да дам гледната точка на жената - как и защо тя иска мъжът й да се моли по определен начин. Видях истинска цел в написването й. Но още не съм осъзнала напълно защо трябва да напиша "Силата на мъжа в молитва." Ще попитам Бог, защото наистина получавам запитвания за това.


В действителност имам други планирани неща за тези серии. Имам поръчки за "Дядо и баба в молитва", които ще бъдат различни от "Родителя в молитва," както и за "Тийнейджъри в молитва." Сигурно ще напиша тези две книги едновременно. Точно сега пиша "Силата да се молим заедно."
Източник: Лаура Багби, (СиБиЕн). Living a Lifestyle of Prayer: An Intimate Interview with Stormie Omartian By Laura Bagby



[i] Предстоящо издание на български 


[ii] Предстоящо издание на български

събота, 2 май 2015 г.

КАК ДА СМЕ ЩАСТЛИВИ, КОГАТО ЖЕЛАНИЯТА НА СЪРЦЕТО НИ НЕ СА УДОВЛЕТВОРЕНИ

(Автор: Бетани Бейърд)


"Рейчъл беше наистина страхотна. Тя без съмнение осъзнаваше какъв женски чар притежава и разбираше, че надминава сестра си Леа във всяко едно отношение. Определено знаеше още от детство с какви предимства разполага на своя страна. Беше толкова красива, че когато Яков я погледна за първи път, веднага разбра - тя беше негова.

А когато за първи път започнаха разговор, тя така завладя сърцето му, че той беше готов да служи 14 години, за да я има.

Всъщност, тези 14 години му се сториха като няколко дни (Битие 29:20). Това се казва посвещение!"

"Когато една романтична история има такова начало, човек би си помислил, че всичко което следва за Рейчъл може да се оприличи на легло обсипано с рози. Тя била красива и съпругът и я обичал с цялото си сърце. Какво друго можела да си пожелае?" (Елиз Фитцпатрик, "Идоли на сърцето")

Но Рейчъл казала на Бог, че не може да бъде щастлива, ако няма деца.
Нямало значение, че била прелестна и съпругът ѝ я обичал, тя искала деца. Накрая Бог ѝ дал едно дете и знаете ли какво станало? Това не било достатъчно - тя поискала още едно дете!

Едно дете не било достатъчно да я направи щастлива.

Бог дал на Рейчъл още едно дете, но за нещастие тя починала при раждането му. Това нещо, без което Рейчъл си мислела, че не може да живее, се оказало точно това, което я убило.

Тази история силно ме впечатли, когато я сравних със своите неща, които "непременно искам да имам" в живота си. И аз ли съм като Рейчъл? Има ли определени неща в живота ми, които си мисля, че трябва да получа на всяка цена, за да бъда щастлива?

А при вас как стоят нещата? Колко от вас са казвали на Бог:

"Само ако имах ________, щях да съм щастлива."

Аз самата вярвах на тази лъжа много пъти! Понякога се улавям да казвам следните неща:

"Само ако бях омъжена, щях да съм щастлива."

"Само ако имах по-хубава кола, щях да съм щастлива."

"Само ако можех да си купя още повече дрехи, щях да съм щастлива."

Но с времето започнах да разбирам, че когато изговарям тези изречения, всъщност казвам на Бог, че Той не е достатъчен за мен и че се нуждая от нещо друго освен Него, за да бъда щастлива. Когато изговарям изречения, започващи със "само ако," избирам да се фокусирам върху това, което ми липсва, вместо върху неща, за които мога да прославям Бог, че вече ми ги е дал.

Желанието да сме верни на Бог казва: " Боже, аз избирам да Ти служа и да Те възхвалявам, независимо дали ще промениш обстоятелствата, в които се намирам, или - не."

Когато избера да живея с желанието да удовлетворявам собствените си потребности, започвам да срещам разочарование, трудности, депресия и нещастие. Фокусирана съм в това, което ме прави щастлива по човешки, вместо във вярата, че Бог ще ми даде това, което Той смята за най-доброто за мен.

Когато избера да произнасям думи на благодарност като: "Господи, ще сте хваля в самотата си и ще Ти служа всеки ден, независимо дали някога ще се омъжа или - не." "Господи, благодаря Ти, че си ми дал кола, която мога да използвам. Благодаря Ти за добрината." "Господи, благодаря Ти за всички сладки дрехи, с които разполагам," тогава усещам истинска радост, надежда и мир.

Когато променя мислите си и думите си, желанията на сърцето ми също се променят.

"Какво ви прави впечатление в човек, който уповава на нещо различно от Бог? - Той никога не е доволен." (Елиз Фитцпатрик)

Във всяка ситуация в живота си ние или решаваме да удовлетворяваме собствените си желания, или - да служим на Бог.

"Можете или да се оплаквате, или да възхвалявате Бог. Но не можете да правите двете едновременно." (Нанси Лей)

Трябва да направим своя избор и да възхваляваме Бог във всяка една ситуация в живота си. Нашето щастие не зависи от обстоятелствата.

Помислете си за великите мисионери и герои на вярата. Кори Тен Буум, Елизабет Елиът, Джони Иърексън Тада. Всяка една от тези жени е преминавала през подобни трудни обстоятелства в живота си.

Но всяка от тях е избирала да възхвалява Бог и да Му служи при тези обстоятелства, без да очаква те да се променят.

Точно това сме длъжни да правим и ние всеки ден.

"Какво ми е нужно, за да бъде животът ми значим и щастлив? Ако отговоря на този въпрос с нещо друго, освен с - "Бог," то значи съм поставила това нещо на мястото на Бог." (Елиз Фитцпатрик)

Аз трабва да вземам това решение ежедневно и понякога дори ежечасно - да предам плановете и желанията си на Бог. Трябва да избера да кажа: "Боже, доверявам Ти се и Ти служа днес. Ще Те хваля и ще избера да съм доволна в Твоето присъствие само. Не е нужно да съм омъжена, за да съм щастлива. Не са ми нужни по-хубави неща, за да съм щастлива. Не ми е нужно по-голяма служение, за да съм щастлива. Ако не съм доволна при сегашните си обстоятелства, то и в бъдеще няма да съм доволна."

Бъдете наистина честни със себе си за момент.

Погледнете празното място долу и го попълнете.

Само ако имах _______, тогава щах да съм щастлива.

Как можете да промените желанията на сърцето си?

Предизвиквам ви да вземете трудното решение да превърнете хленченето си в хваление. Да започнете да се доверявате на Христос с цялото си сърце и да имате надежда.

Направете го днес.

Как можете да благодарите на Бог за добрите обстоятелства, в които се намирате? За какви трудни ситуации можете за прославите Бог днес?

(Източник: GirlDefined





понеделник, 9 март 2015 г.

Как се живее с молитва - Едно задушевно интервю с авторката Сторми Омартиан - Част 4 от 4


Освен това изглежда че, (със сигурност знам - на вас ви се е случвало), когато се молим за някого с молитвата "Боже, промени този човек!" в повечето случаи отговорът е: "Е, това е предизвикателство, отправено към теб!" Това ни кара да се смирим.
СТОРМИ: О, да, това е ужасно (смее се). Когато за първи път Господ ми го разкри с тези думи, аз се почудих "Защо трябва аз да се променям? Вината не е моя. Очевидно той е този, който обърква всичко." Но все пак, щом Бог е казал, че ние трябва да се променим, значи наистина е нужно. Няма човек, който да не се нуждае от промяна. Ако имате желание, Бог може да се намеси и да направи велики неща във вас. Невероятно е как го направи с мен по отношение на съпруга ми. Сега не ми се вярва, как не успявах да видя определени неща, които е трябвало тогава да осъзная. За известно време той не постъпваше така, както според мен един съпруг трябва да се държи. Когато започнах да казвам: "Промени ме, Господи," Той започна да ми дава една нова перспектива за това как стоят нещата с него. Наистина е невероятно. Човек започва да вижда партньора си в друга светлина и си дава обяснение защо реагира или се държи по определен начин. Подобна молитва наистина помага, дори и да я казвате с неохота. Тя пречупва във вас всичко ненужно, когато я повтаряте. Божият поглед върху нещата, който ви се дава в такива случаи, винаги е свеж и нов. Невероятно е също колко много трудности изчезват, когато човек се моли с правилната настройка в сърцето си.

Как ви промени Бог? Очевидно, Той го е направил, защото преди това винаги сте били наранявана в живота си. А сега стоя пред вас и ясно виждам , че познавате Бог и имате лична връзка с Него.
СТОРМИ: Той толкова много ме промени. Аз вече не съм същият човек, който бях преди години. Спомням си всичко, което тогава чувствах. Не съм го забравила. Спомнам си какво е да си в такава депресия, че да искаш да умреш - толкова да си самотна, че да чувстваш само болка и нещастие. Потъваш в една празнота, но същевременно изгаряш отвътре от ярост и безсилие, от чувството за лична неудовлетвореност и от остра емоционална болка. Спомням си как имах всички тези усещания и как се опитвах да се отърва от тях, но облекчението, което постигах беше само временно. Отдаваш се на алкохола, но това помага само временно. Започваш с наркотици, а там също ефектът е само временен. Захващаш се с окултизъм и различни източни религии. Опитваш от всички тези неща, но при всяко от тях болката изчезва само за известно време. А след това нещата стават още по-лоши. Това е като да вземеш лекарство със странични ефекти. Вземаш го и се чувстваш добре, но се появяват всички тези ужасни странични ефекти.

Като си помисля само, че съм освободена от всичко това - направо е невероятно. Цяло чудо е! Аз изпитвях голям стах от живота. Но се освободих от чувството за омраза към себе си. Човек не може да функционира пълноценно, ако въртре в него бушуват различни емоции. Това не е живот на един нормален човек. Толкова се фокусираш върху себе си, защото си преследван от непреодолима болка. Не можеш да споделиш това с другите хора, защото се опитваш да таиш всичко в себе си и да не се сринеш. Но аз толкова много се промених - случиха ми се много чудеса - едно чудо следваше друго и така нататък. Направо е невероятно как станах един търпелив човек. Знаете какво имам предвид, нали?!

Какъв е вашият съвет - да се молим за търпение или за благодат?

СТОРМИ: Не за търпение - по-добре е да се молим за благодат и за милост. Бог ми даде търпение, защото преди не бях търпелива. Исках всичко да стане веднага, а когато това не се случваше, мислех че нещо не е наред. Да имаш търпение означава да чакаш Бог да отговори и да живееш с вярата, че Той ще го направи и че никога няма да те разочарова. В този живот все има нещо, с което да се справяме, винаги има предизвикателства, пред които е нужно да се изправим. Честно казано, не мисля, че животът е лесен.

вторник, 10 февруари 2015 г.

Как се живее с молитва. Едно задушевно интервю с авторката Сторми Омартиан. Част 3 от 4.

(Продължение). Виж предишните части: Част 1 Виж ТУК.                   Част 2 Виж ТУК.

Едно важно нещо, което подчертавате в тези поредици от книги за молитвата, е да се молим според Божието Слово. Защо е толкова важно да се молим според Божието Слово и да го представяме отново пред Бог? Той самият Го познава много добре.
СТОРМИ: Той го познава, така че не Му казвате нищо ново. Той го е чел. Той го е написал. Това, което правите, е да изговорите нещо, което е сигурно. Знам, че ако се моля според Божието Слово в молитвите си, аз съм на прав път. Това е наистина утешително. Плюс това, така се изписва Божието Слово в сърцето ви толкова задълбочено, че то направо остава като гравирано във вас. Чувате се как вие сами изговаряте Божието Слово. А когато се чуете да го изговаряте в молитва, това увеличава вярата ви. Невероятно е, как го постига. Вие изговаряте нещо, което носи живот, нещо което може да проникне през мрака и да изпрати светлина в тъмни области в живота ви. Силата на Бог се усеща по мощен начин, когато повтаряте Словото в молитвите си.
 А относно всичко свързано с духовната борба, нещо което ние като християни трябва да знаем и с което да се отличаваме. Ние го забравяме, защото не винаги пребъдваме в Неговото Слово през цялото време. Не Го чуваме. Изглежда, сякаш Той ни говори по-често, когато вече сме опознали Словото Му.
СТОРМИ: Абсолютно сте права, защото когато се запознаете с Автора и Го чуете да говори, тогава можете да отличите гласа Му. Често ние чуваме гласове в ума си, тези стари ленти, които се въртят в главите ни. Това са гласове, които ни водят към погрешен път. Трябва да сте в състояние да отличите, дали чувате Божия глас в дадена ситуация или – гласа на врага, или шумни гласове от света, които ви теглят към него. Трябва да познавате Гласа, който бихте искали да слушате и начинът, по който можете да го опознаете, е като четете Божието Слово, защото когато четете, вие чувате Този глас. Чувате Го чрез всяка дума от Писанието. Чувате какъв е Бог и какво сърце има. Когато Той говори в сърцето ви извън Словото Си, знаете, че това е Бог. „О, това е Господ. Не би трябвало да правя това. Ще бъде грешка, ако взема това решение. Господ наистина ми показва, че би трябвало да откажа това нещо и да тръгна в друга посока.“ Вие наистина чувате Божиите мисли за вас по отношение на живота си и на решенията, които трябва да вземате всеки ден.
За някой, който все още не успява да чуе Божия глас и е в процес на изчакване, как бихте окуражили такъв човек? Защото понякога Бог отговаря моментално, а понякога се чака с години. Както например се е случило при вас със съпруга ви – по отношение на проблема с гневните му изблици, които не са изчезнали за броени дни.
СТОРМИ: Не, аз все още се моля за това. Той много се промени в положителна насока, но аз продължавам да се моля. Това е въпрос на решение. На кого ще се доверите? Спомням си, когато първо станах Вярваща, веки ден се чудех: „Това да не е някаква подигравка? Ами ако някой стане и каже, че всичко е било шега и не е наистиа вярно?“ Спомням си, че си го мислех, когато бях още съвсем в началото на вярата си, през първата година, и помня веднъж как си казвах: „Добре, чакай малко. Реших да следвам Исус. Реших да вярвам, че Той е Този, Който казва, че Е.“ И това промени всичко за мен.
Когато се моля сега, не поставям на Бог ограничение във времето. Просто се моля и вярвам, че Той е чул молитвите ми. Моята работа е да се моля; Неговата работа е да отговаря. Не е нужно да се притеснявам всеки момент за отговорите на тези молитви. Ако нещо е по-съществено и трябва да го знам със сигурност при вземане на някое решение, просто продължавам да се моля. Ако е нужно, постя и се моля, но съм в Словото, когато се моля, и прославям Бог. Правят се всички тези неща, когато искате да влезете в Божието присъствие, каквото и да ви струва, колкото ви стигат силите, защото колкото повече сте в Божието присъствие, толкова по-мощни са молитвите ви и по-вероятно е да чуете Неговото напътсвие към вас и да получите отговор на молитвите си.
Понякога е нужно да чакате, най-вече когато това засяга други хора. Вие не просто се изправяте пред трудностите с молитва. Става въпрос за волята на някой друг. А това е друга тема. Бог трябва понякога да пречупи тази силна воля. Но когато се молите за някого и ходатайствате за него, особено за някого, с когото сте свързани – съпруга/та ви или шефовете ви, детето или съседите – това ще им помогне да чуват Божия глас по-ясно. Главата им се изчиства, така че тогава могат да чуят Бог по-добре. На молитвите ни не се отговаря толкова бързо, калкото бихме искали, защото трябва да проникнем през облака.
На български можете да намерите Силата на жената в молитва от Сторми Омартиан. За поръчки ТУК.

сряда, 28 януари 2015 г.

Как се живее с молитва. Едно задушевно интервю с авторката Сторми Омартиан. Част 2 от 4.

А какво ще кажете – има ли правилен или погрешен начин да се молим? На мен ми се е случвало хората да ми казват: „Боя се, че се моля погрешно за живота си. Така врагът само ще получи територия за завладяване.“ Чувала съм за различни МЕТОДИ на моление: обожание, изповед, благодарност или молба. Има ли един определен начин, по който вие се молите?
СТОРМИ: Аз винаги съм се молила от сърце и винаги съм много честна с Бог. Това е наистина важно. Не се опитвам да Му се харесам или да сключа сделка с Него, защото Той вече знае истината. Той чува това, за което се молим и знае, че търсим Неговата помощ, така че не се опитвам да го впечатлявам с това колко съм добра. Той вече знае дали съм добра или не.                                  ( За поръчки на книгата тук )
Изповедите са наистина важни, защото без тях се издига стена между вас и Бог, когато имате някакъв грях в живота си, дори и да не го осъзнавате напълно. Може би сте критични или осъдителни, или не прощавате на някого, а не го осъзнавате. Застанете пред Бог и кажете: „Боже, искам да изповядам греха си пред Теб. Ако в мен има нещо, което не виждам, покажи ми го и аз ще го изповядам. Това е направил и Давид. Той казва в Псалмите: „Покажи ми дали има нещо в сърцето ми.“ Също така, просто се молете да се изпълни Неговата воля. Това, с което винаги трябва да завършвате, е: „Да бъде Твоята воля.“ Кажете Му: „Ако се моля за нещо, което не е според Твоята воля за живота ми, Господи, все пак предпочитам Твоята воля пред моето молитвено желание.“
Това може да бъде доста плашещо, защото Божиите пътища са по-високи от нашите и често не го разбираме.
СТОРМИ: Не го разбираме. Затова е безопасно да се молим: „Да бъде волята Ти.“ Например, баща ми става все по-слаб и страда все повече и повече. Но аз просто казвам: „Господи, ако е Твоята воля той да си замине и да бъде при Теб, то ние просто го оставяме в ръцете Ти. Но ако това време още не е дошло, то ние се молим той да бъде излекуван.“ Винаги трябва да търсим Божията воля.
Никога не можете да накарате Бог да направи нещо, което Той не иска да направи. Няма да успеете да Му „извиете ръката“ и да го принудите да направи нещо, като отговори на ваша молитва, на която не иска да бъде отговорено. Той няма да се събуди някоя сутрин и да си помисли: „Защо ѝ позволих да получи това? Защо отговорих на тази молитва?“ Това няма да се случи. Той познава сърцето ви и се съобразява с желанията на сърцето ви повече отколкото с думите ви. Вижда какво носите в сърцето си – че искате да обичате Господ и да вършите Неговата воля, че имате любов към другите хора и се молите за тях. Той вижда всичко това.
Източник: виж Част 1. Останалите: Част 3 ВИЖ ТУК.  Част 4 ВИЖ ТУК. 
Превод от английски: Изд. ВикторияБГ
За поръчки на българското издание - кликнете на заглавието на Силата на жената в молитва

понеделник, 19 януари 2015 г.

Как се живее с молитва: Едно задушевно интервю с авторката Сторми Омартиан. Част 1 от 4


Тихата сила на Сторми Омартиан е толкова очевидна, че никога не бихте я поставили сред някогашните жертви на домашно насилие. Бог има силата да лекува душевни рани, а и с помощта на прошката днес Сторми е една щастрива жена. Омъжена от над 28 години и майка на три вече пораснали деца, тази участничка в Президентската Молитвена Група е тиха и нежна, непретенциозна и всепрощаваща. Тя ме накара да се почувствам точно като удома си, като ми разказваше разпалено за пламенното си желание да опознава Бог все повече и повече, и същевременно да помага  на други да опознаят нашият любящ Небесен Баща.  
Знаем, че сте написала доста книги за молитвата. Не съм ги прочела още всичките, но успях да се запозная подробно със съдържанието на Силата на жената в молитва.
СТОРМИ: О, това е чудесно. Радвам се. Омъжена ли сте?
Все още не.
СТОРМИ: Това е добре, защото създадох тази книга също и за неомъжени жени, които биха си казали: „Ами кой ще се моли за мен? Никой не се моли за мен.“ А аз им потвръждавам: „Ти сама можеш да се молиш за себе си. Нека да ти покажа как.“ Това послание е за всяка жена, без значение дали е омъжена или неомъжена, какво е семейното ѝ положение, дали е майка или не, или на каква възраст е. Това няма значение. Тази книга е за всяка жена, която иска да задълбочи връзката си с Бог и винаги да следва стъпките Му.
Вие говорите за жените, които винаги са заети с някаква работа, и нямат дори малко време да спрат за минутка и да се помолят за себе си.
СТОРМИ: В това отношение жените най-трудно се справят. По природа те са грижовни и напълно всеотдайни към близките си. Те се чувстват виновни, ако започнат за се молят за себе си. Чувстват се виновни, ако направят каквото и да било за себе си. Винаги трябва да отдават  внимание и да правят нещо за другите. Но тези 30 области на молитвата, споменати в книгата, се фокусират върху Божията воля за живота им, така че, когато се молите по начина, посочен в книгата, вие се молите да се изпълни Божията воля за живота ви. Всяка една част представлява това, което Бог иска за вас. Не бива да се чувствате виновни, когато се молите за себе си. Вие се молите Божията воля да се изпълни в живота ви и посочвате конкретно каква е тя. Мисля, че повече жени трябва да се научат да се чувстват по-малко виновни и да станат по-убедени в необходимостта от личната молитва – трябва да се научат да се молят както за взаимоотношенията си, така и за работата си, и за нещата, които са важни за живота им. Трябва да са изцяло покрити с молитва и да не оставят нищо на случайността.
В днешно време много се дискутира, поне според моите наблюдения, по темата за продължителността на молитвата. Виждала съм книги от сорта: „пет минути с Господ,“ в които се говори за кратки молитви. Но във вашите книги молитвата е представена като начин на живот. Съгласна ли сте с това определение?
СТОРМИ: Абсолютно! Тя е точно това за мен – начин на живот. Преди доста време научих, че в този живот не мога да се справя без Господ. Просто не мога да се справя, ако не съм убедена, че съм във връзка с Него и че имам една добра основа, защото не може да се надгражда на слаби основи. Човек трябва да положи здрави основи. Здравите основи на Господ са Неговото Слово, хвалението и молитвата, изповедта и прошката – всички тези неща са основни, а Господ заявява, че нещата трябва да се правят по начина, по който Той ги е предвидил, за да бъде живота ви в ред. Аз научих, че да се молиш непрестанно означава да се молиш за всичко. И аз се моля през цялото време за всичко, което правя през деня, като представям деня си на Господ и казвам: „Господи, не мога да премина през този ден успешно или да имам така желаните трайни резултати, без да Те поставя за Началник на деня си.“
Наистина е чудно колко много жени и мъже се страхуват да се молят. Те не знаят дали се молят правилно. Не знаят дали постъпват правилно. Не са сигурни дали Бог ги чува. Не знаят дали заслужават на молитвите им да бъде отговорено. Имат прекалено много съмнения. Аз наистина исках да им помогна да разберат колко много Бог желае да чуе молитвите им и колко много ги обича. Той иска да ви помогне. Копнее да ви покаже какви са целите Му за живота ви. 
Източник: СиБиЕн, от Лаура Багби.
Превод: Издателство ВикторияБГ

За поръчки на Силата на жената в молитва кликнете на линка върху заглавието.

Приемат се и поръчки от чужбина със същите условия посочени на сайта.