Непоклатимата вяра на Сторми Омартиан

Когато съпругът на Сторми Омартиан предложил да се преместят в Тенеси преди 20 години, тя дала ясно да се разбере, че не иска никъде да ходи. Лос Анжелис, а не Нашвил, смятала тя за свой дом. „Наистина обичах живота в Лос Анжелис,“ – казва Омартиан. „Колкото и труден да изглеждаше, аз знаех как се живее там.“ Същото обяснила и на съпруга си … и на Бог. „Изброих му всички причини, поради които не исках да се махна от тук,“ – казва Сторми. Но когато помолила Бог да ѝ разкрие Неговата воля, а не нейната, тя стигнала до заключението, че трябва да се премести. Не следващия месец. Не следващата година. Незабавно. „Така че напуснахме, още преди да сме продали къщата си,“ - казва Сторми. „Знаехме, че трябва да напуснем на момента.“

Само няколко месеца по-късно, през януари 1994-та година, семейство Омартиан разбира защо Светият Дух ги е водил да напуснат дома си толкова бързо. В този ден, земетресение с магнитут 6.7 разтърсило Южна Калифорния. Убило 60 човека, а ранените били 7000 души. Наред с това, и къщата на семейството в Нортбридж била напълно разрушена.

Земетресението било усетено чак в Лас Вегас, Невада и Ричфилд, Юта. Епицентърът бил в Нортбридж и там били най-тежките щети. По това време семейство Омартиан още не били продали къщата си, така че никой не бил вътре. Омартиан смята, че ако по време на земетресението вътре имало хора, те са щели да бъдат убити.

„Радвах се, че сме послушали водачеството на Светия Дух,“ – казва тя.

НАЙ-ПОСЛЕ СВОБОДА

Сторми Омартиан не винаги е била в състояние да разбере толкова ясно Божията воля. Тя е прекарала първите 28 години от живота си далеч от Бог. Отгледана е от майка, която през повечето време я малтретирала физически и психически. Те живеели във ферма за добитък в Йоминг. Животът на Омартиан бил изпълнен със страх. „Бях отгледана от психически болна майка, а тя ми налагаше физически и психически тормоз,“ – казва Омартиан. „Но смятам, че това, което даде най-голямо отражение върху мен, бяха безкрайно дългите моменти в детството ми, които прекарах затворена в един килер.“ Депресията и безнадеждността били всичко, което Омартиан познавала. Тези чувства останали в нея, дори когато тя се опитала да продължи напред и работила като млад изпълнител в Лос Анжелис.

„Животът ми там беше по-добър, но аз все още имах страхове, безпокойства и депресия,“ – казва тя. „Всичко, беше една борба. Когато навърших 20 години, станах още по-депресирана, изплашена и подтисната.“ Тя опитала абсолютно всичко, за да намери щастието – наркотици, алкохол, нездравословни връзки. Захванала се с източни религии и дори с окултизъм. Нищо не помогнало. Светът ѝ станал още по-мрачен. Толкова мрачен, че тя смятала самоубийството за единствения изход. „Аз просто не можех да понасям всичко това,“ – казва Омартиан. „Беше като лавина от емоции, която започваше да ме контролира.“

Преди да направи решителната крачка да сложи край на живота си, Бог ѝ подал ръка, за да го спаси. Една от приятелките на Сторми забелязала как тя се бори и я убедила да се срещне с нейния калифорнийски пастор на обяд.

„Той ми разказа за Бог и за Неговия план и цел за живота ми,“ – казва Омартиан. „Аз никога не бях чувала нещо подобно. И веднага нещата започнаха да се променят. Започнах да усещам надежда за пръв път в живота си.“ Тя се присъединила към църквата, започнала да се занимава с Библията и никога не погледнала назад. Имало нещо различно в Исус, което тя не можела да намери никъде другаде. „Всички други неща не носят никакво обещание,“ – казва Омартиан. „В окултните практики и източните религии се говори за това какво ти можеш да направиш, за да получиш по-добър живот. С Исус – Той вече го е направил за теб. Когато приех Исус, се почувствах по-различно. Почувствах надежда. А това никога не съм го чувствала с другите неща, с които се занимавах.“

ДА СЕ ПОДЧИНИМ НА БОГ

Откакто Омартиан взела решението да следва Христос, Бог я използва по един силен начин. Нейните книги от поредицата „Силата … в молитва“ са помогнали на безброй читатели да намерят по-близка връзка с Бог и в резултат на това, по-хармонични взаимоотношения със съпрузите си, приятелите си и децата си. Последната книга на Сторми Омартиян, „Води ме, Свети Дух!“ се фокусира върху един аспект от молитвения живот, който често се пренебрегва: слушането. Тя се надява да научи читателите да приемат Светия Дух, за да чуват Божията воля за живота си. 

„В Римляни 8:9 се казва, че ако някой няма Христовия Дух, той не е Негов,“ – казва Омартиан. „Когато приемем Исус, Той ни дава Светия Дух. Той ще ни води далече от грях. Ще ни направи способни да живеем по начина, по който Бог иска да живеем.“ Омартиан казва, че да се научим да слушаме Светия Дух означава да изучаваме Библията. „Не можете да разчитате, че чувате Божия глас, ако нямате стабилната основа на Неговото Слово,“ – казва тя. Това е посланието, което тя се надява да разкрие  ясно и просто в новата си книга. Като се приготвя да посети Библиотеката на Били Греъм в Шарлот, Н.С., за раздаване на автографи, Омартиан казва, че точно този вид яснота и простота на посланието я привличат към Били Греъм преди години по време на неговите кръстоносни походи в Лос Анжелис.

 „Бях толкова впечатлена от посланието му,“ – казва Омартиан. „Никога не беше дълго, никога – скучно. Винаги ясно и просто. Понякога посланията стават сложни, а аз лично нямам нужда от объркване. Животът ми и без това е достатъчно сложен.“  Омартиан става доброволец и участва като съветник в кръстоносния поход на Били Греъм в Нашвил през 2000-та година, където двамата ѝ племенника решават да приемат Исус [за Свой Спасител].

Но независимо дали посланието идва от Поход, книга или от приятен обяд с един пастор, Омартиан преди всичко иска изгубените и наранени хора да познаят Исус Христос. Той е този, на който тя отдава успеха сu като писателка, родител и съпруга над 40 години. „Толкова съм зависима от Бог, че и за момент не мисля, че мога да направя нещо без Него,“ – казва Омартиан. „Завися от Него във всичко.“

 Източник: Stormie Omartian's Unshakable Faith, by Kristy Ethridge.