В книгата си "Силата на жената в молитва" (българското издание вижте ТУК) говорите за този период от живота си, когато всъщност сте била в процеса на писане на нова християнска книга за молитвата, но същевременно сте се чувствала толкова отдалечена от Господ. Била сте доста заета. Чувствала сте се преуморена. Много жени са в тази ситуация, особено вярващи християнки.
СТОРМИ: Да, знам. Лесно е да се поставиш в такава ситуация. Написах книгата „Силата на жената в молитва,“ (българското издание ТУК) защото
жените толкова лесно се изтощават като вършат много неща едновреммено. Жените,
повече от мъжете, се раздават в много различни посоки. Мъжете са доста
фокусирани. Те се концентрират в едно нещо, захващат се с него и го завършват
до край. Жените се занимават с двадесет неща едновременно. Мисля, че е така,
защото Бог дава на жената ролята на майка и тя трябва да отговори на нуждите на
много деца едновременно. Трябва е в състояние да бди над всички тях и да знае
си къде се намира всяко едно от тях в даден момент.
Мисля, че това е нормално.
Едновременно успяваме да мислим за работата си, за взаимоотношенията си, за
семействата си, за чувствата си, какво трябва да правим, как е косата ни днес.
И когато едно от тези неща не е наред, всичко останало също ни се струва пълен
провал. Това беше още една от причините да напиша книгата, за да могат жените
да се молят, да се фокусират в момента само върху една област от живота си и
наистина да я покрият с молитва.
Понякога сме изморени и дори изтощени. Аз самата съм изпадала в подобни
състояния. Била съм болна. Имала съм две операции една след друга, които едва
не ме довършиха. Бях на края на силите си и почти се простих с живота.
Апандиситът ми се спука. Дълго време лекарите не можеха да разберат какво е
състоянието ми, така че почти бях на ръба да се разделя с живота си. Правеха ми
всякакви изследвания и всички показатели сочеха, че съм „здрава като
100-килограмов шофьор на камион.“ Точно това ми казваха лекарите през цялото
време. А аз не разбирах какво се случва с мен.
После, след операциите, не можех да чета Библията. Бях натъпкана с
лекарства и умът ми беше замъглен. Беше ми трудно да чета. Дори не можех да се
фокусирам. Едва виждах, даже и с очила. Единствено можех да поемам Словото от
Библията, ако някой друг ми четеше. Това обаче се случваше само от време на
време. Беше ми много трудно. На църква не можах да отида цели пет месеца.
Когато се прибрах вкъщи, за мене започна да се грижи медицински персонал. Не
можех да вървя на дълги разстояния, затова нямаше как да отида на църква. Не
можех да се изкачвам по стълбите.
Цели пет месеца без църква – а човек се
нуждае от общата молитва и общото хваление. Вкъщи си пусках аудио Библия, но
така Словото не проникваше до съзнанието ми. Когато сама четеш Библията, можеш
да подчертаеш нещо и да се замислиш върху значението на съответния стих. Но в
такова състояние аз не успявах да го правя. Един ден се събудих и се почувствах
толкова празна. Беше просто ужасно. Имах нужда да усетя Божието присъствие по
един мощен и преобразяващ начин. Чак когато успях да стана, да се движа и
постепенно да изхвърля обезболяващите от системата си, мозъкът ми започна да се
изчиства, а аз - да влизам във форма.
Разбрах, че не съм единствената, която се чувства по подобен начин. Аз съм една средностатистическа жена и всичко човешко ми е присъщо. Нещата, които изживявам, са познати на повечето хора. Мислех си: "Ако аз се нуждая от такова насърчение, сигурна съм, че още много други жени също ще имат полза от него и ще го приложат." Ето затова написах книгата.
Тя е както за мен, така и за останалите жени – да успеем да се фокусираме в
молитва. Ние често очакваме хората около нас да задоволят нуждите и
потребностите ни, а те просто не са в състояние. И най-вече мъжете в живота ни
– нашите бащи, братя, съпрузи, приятели, пастори, шефове. Те не могат да го
направят. Само Бог може. Само Бог може да отговори на всички наши очаквания.
Какъв отзвук получихте и продължавате да получавате след написването на
книгата „Силата на жената
в молитва“? (за поръчки на българското издание ТУК)
СТОРМИ: Отзивите бяха невероятни. Толкова съм развълнувана да видя колко
много жени използват книгата, за да разширят познанията си по Библията.
Написала съм също и ръководство по молитва, придружено с учебен план, които са
допълнение към книгата. Обичам да чувам отзвука на хора, които се присъединяват
към някоя молитвена група – независимо дали е домашна или църковна. Това е един
добър и силно ефективен начин да се усвои тази материя и същевременно е добре
да можеш да споделиш какво се случва в живота ти – нещо като група, пред която
си правиш равносметка за напредъка, който си постигнал.
Друга причина, поради която тези книги са полезни, е, че човек не може
винаги да се сеща за всичко, което е важно да се засегне по време на молитва.
Някой може да попита: „Молитвата, писана от друг човек, важи ли за мен?“ Аз бих
отговорила: „А смяташ ли, че песента, която пееш по време на хваление, и която
също е писана от някой друг, се отнася за теб?“ Ако вярвате, че Бог отговаря на
молитви, то всяка една част е важна и има сила, когато я произнасяте като лична
молитва. Искам да предизвикам хората да развият молитвения си живот, а този
метод е добро начало. Казваш тази молитва и с това покриваш определена област
от живота си. Аз самата също използвам тези молитви.
Това е интересно. Вие също четете своите собствени молитвени книги?
СТОРМИ: Да, така е. Например, използвам книгите „Съпругата в молитва“[i] и „Родителя в молитва,“[ii] за да
повтарям тези молитви, защото често не успявам да се сетя за всички аспекти от
живота на децата си или съпруга си. Ние имаме навика да се молим за това, което
е спешно. Трудно се сещаме за други начини да покрием живота си с молитва.
Не мога да не ви попитам - колко време се молите всяка сутрин? Имате ли си някакъв стандарт, който спазвате - например час или два?
СТОРМИ: Нямам. Всеки път, когато съм се опитвала да са вмъкна в рамки относно
времетраенето на молитвата, не успявам. Иска ми се да можех да го направя. Иска
ми се да водех такъв начин на живот, че да можех да кажа: "Не отваряйте
вратата. Никой да не ми се обажда." Но не мисля, че мога да остана насаме
вкъщи, необезпокоявана от никой за повече от 15 минути. Това е всъщност
прекалено дълго време. В действителност не искам да откъсвам никого от
ежедневието си - нито децата си, нито съпруга си. Така че, първото нещо, което
правя, когато се събудя - а това го научих от пастора си, Джак Хейфорт - е да
коленича незабавно. Имам и специален стол, на който също сядам да се моля
понякога.
А молитвата се състои в това да кажа: "Господи, посвещавам този ден на Теб. Благодаря Ти, че Ти си моя Небесен Баща." Прославям Го за определени неща. Хваля Го за това, което е нужно Той да бъде за мен през този ден или е бил през предния ден: "Благодаря Ти, Боже, че Ти си моя Източник на всички блага. Благодаря Ти, че Ти си моя Лечител. Благодаря Ти, че Ти си моя Избавител. Благодаря Ти, че Ти си моята мъдрост. Господи, оставям този ден на Теб. Само се моля Ти да бъдеш до мен при всяка стъпка, която правя и всичко, което правя да бъде за Твоя слава, а не да те злепоставя."
После продължавам да се моля през целия ден. Ако имам време, мога да прекарам повече време с Него и тогава се задълбочавам в Словото. [...] И също се моля за страната ни. Това е задължително.
Особено сега.
Аз не се моля да се събудя в 5 часа сутринта, за да се моля за нещо. Но някои хора го правят.
СТОРМИ: Това също не е молята молитва! (смее се).
Ако има само едно нещо, за което една жена да се моли, какво би било то?
СТОРМИ: Това е добър въпрос. Никой не ме е питал подобно нещо преди. Просто да
бъдете близо до Бог. Това е моята главна молитва. Аз виждам себе си как
прегръщам Исус, с белите роби и всичко останало, как го обгръщам с ръце и
казвам: " Господи, искам да бъда близо до Теб. Просто нека да чуя гласа
Ти. Нека да чуя сърцето Ти. Нека да вървя близо до Теб. Само ме дръж на пътеката."
Мисля, че ако се молите по този начин и това е викът на сърцето ви, Той ще ви
води. Там започва всичко - с една лична връзка с Бог Това е първа глава. Можете
да започнете оттам. Ако никога не прехвърлите тази глава, въпреки всичко ще
вървите във вярната посока.
Бихте ли добавили към вашата поредица от книги и още една - "Силата на мъжа в молитва"?
СТОРМИ: Хората са ме питали за това. А аз продължава да си мисля, че тази книга трябва да бъде написана от мъж. Не знам. Не мислех, че ще напиша " Силата на съпруга в молитва," но много мъже ме молеха да я напиша. Наистина бях изненадана. После си помислих, че мога да го направя, защото можех да дам гледната точка на жената - как и защо тя иска мъжът й да се моли по определен начин. Видях истинска цел в написването й. Но още не съм осъзнала напълно защо трябва да напиша "Силата на мъжа в молитва." Ще попитам Бог, защото наистина получавам запитвания за това.
В действителност имам други планирани неща за тези серии. Имам поръчки за "Дядо и баба в молитва", които ще бъдат различни от "Родителя в молитва," както и за "Тийнейджъри в молитва." Сигурно ще напиша тези две книги едновременно. Точно сега пиша "Силата да се молим заедно."
Източник: Лаура Багби, (СиБиЕн). Living a Lifestyle of Prayer: An Intimate Interview with Stormie Omartian By Laura Bagby
